Добре дошли приятели!!

17.1.11

Лудост

Искаш вече да не пиша -
дразни те, каквото кажа.
Ако може, даже да не дишам,
и от въздуха да се откажа.
Искаш само аз да знам си,
че не искам да заспивам,
щото някъде в съня си
все сънувам, че умирам.
Е, не точно да сънувам...
Просто си го мисля само.
Казваш, че съм луд, бълнувам,
Че превръщам всичко в драма.
Луд ли съм, кажи, че искам
детето ми баща да има?
И главата си навеждам,
а в душата ми е зима.
Луд ли съм, че искам само
щастието на сина ти -
нивга да не пита "Мамо,
а защо не е със нас и тати?"?
Луд съм бил, че съм повярвал
в приказките ти омайни,
и че съм се примирявал
с многото ти малки тайни.
Да, добре де, луд съм... Ето,
с всичко аз се примирявам.
Но на лудия детето
с първо "Мамо" те дарява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар