Добре дошли приятели!!

10.11.10

Приятели


Приятелите са като злато,
заровено във земните недра
и като птиците сплотени в ято
до теб са щом изпаднеш във беда.

Приятелството се доказва с времето
и уред за мерило няма засега,
понесли тежестта на бремето
взаимно си протягате ръка.

А второто ти "Аз" е твой Приятел
и пулсът негов с твоят премери,
приемай го като ваятел,
оформящ смело лошите черти!

Приятелят е огледало чисто,
в което се оглеждаме без страх
все тегли те към него поривисто
желанието да живееш със замах.

Приятелят отплата не ти иска
и звъннеш ли му даже в късен час,
готов е всичко да устиска,
защото знае, че си неговото "Аз".

Когато


Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.

Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

Недялко Йорданов

ЗОВ


Щом сутрин зора зазори се
от сън щом отвориш очи
на светлия ден усмихни се
и с мисъл повикай ме ти!

Дори да съм много далеко,
ще чуя аз твоята молба.
Ще литне душата ми леко,
при тебе за миг ще е тя!

С птичите песни ще пее,
с лекия бриз ще шепти ,
с топли лъчи ще те сгрее,
от моята любов ще искри!

Искрите ще бъдат горещи,
тъй както гореща е тя,
душата готова за срещa,
щом ти я зовеш с мисълта!

Евгения Георгиева

Може би...


Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.

Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.

Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.

Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.

Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.

Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.

Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.

Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.

Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.

Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.

Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.

Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.

Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.

Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.

Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.

Прощалното писмо на Маркес


Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
реклама
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

, Windows !


Три дена храбро инсталирах
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.

Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.

Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най подир,
а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инстарирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.

ТЮ ДА МУ СЕ НЕ ВИДЯЛО.............

ПРИЯТЕЛКО МОЯ


Приятелко моя ела, помогни,
кажи ми какво да направя?
Не мога да дишам, душата боли,
сърцето от болка догаря.

Аз дадох му обич, дарих му света,
той всичко свято предаде.
От мен остана бледа сянка сега,
до колко аз мога да страдам?

Кажи ми приятелко, аз ли греша?
Ела и с любов прегърни ме.
Кажи ми защо се съсипвам така?
Раните ти превържи ми.

Във нужда аз зная, си винаги с мен,
съветваш ме, галиш душата.
На тебе разчитам за всеки проблем,
помагаш, не искаш отплата.

Сега аз съм тъжна, ти също тъжиш,
ти страдаш със мен денонощно.
Потънала в мисли не можеш да спиш,
премисляйки как да помогнеш

Прости ми приятелко, целувам ръка,
ръката която подаваш,
защото на нея разчитам в мига,
когато почти се удавям.

Ще плача приятелко, в труден момент,
пак сгушена, на твоето рамо
и пак ще те чакам да дойдеш при мен,
ти знаеш, че теб имам само.

ПРОСТИ МИ МАЙКО


Пред тебе майко, днес аз коленича,
за прошка да помоля искам аз.
Да кажа колко, много те обичам,
"Прости ми"- да изкажа на глас.

Да ми простиш, за хилядите грешки,
за побелелите от ядове коси.
Безгрешни няма, знаеш и човешко е,
от младостта неволно се греши.

Да ми простиш, за нощите безсънни,
за мислите, какво ли правя вън?
За страховете, тъмни и бездънни,
прогонващи спокойният ти сън.

Да ми простиш, за всяка твоя бръчка,
за набразденото от грижите чело.
За нервите, белите, все бях пръчка,
препречена във твойто колело.

Прости ми, за сълзите на раздяла,
да можех, бих ги взела до една.
Знам от раздели, че така си остаряла,
все плачеше на входната врата.

Прости ми, майко, много те обичам,
днес прегръщам те със много плам.
Където и да съм, при теб пак тичам,
защото ти си моят свещен храм.

На Нея


Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
а тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно
с обидни, тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой и верен и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!
Жена...

Приятелю


В леглото до теб
неспокойно седя.
Под погледа питащ
отвръщам глава.
Аз отговор зная
на твоя въпрос,
а той е тъй ясен,
толкова прост -
сестрите дочух
пред твойта врата,
удар със нож
бяха тия слова
"Ще живее до утре"
каза една,
а друга отрече -
"Тази вечер... едва".
И болка и мъка
проникват във мен.
Помниш ли старче?
Аз бях твоят фен.
Недей си отива,
приятелю мой!
Ти винаги бил си
и оставаш герой.
Бори се със нея!
Вдигни си главата!
Недей се оставя!
Вземи и косата!
Не ще те надвие
проклетата смърт.
Бъди ти по-храбър!
Бъди ти по-твърд!
Спомни си за дните,
когато растяхме!
Спомни си мечтите
с които горяхме!
Спомни си целувките
сладки във мрака!
Спомни си за тия,
които те чакат!
Любимата твоя
отвън - в коридора
за тебе се моли -
чудо да стори
Ти длъжен си, куче,
сега да живееш!
Недей толкоз леко
живот да пилееш!
Да можех аз пътя
твой да поема,
но тая мръсница
не пита, а взема.
Бори се ти, друже!
Бори се за бога!
Това вместо тебе
да сторя не мога.

Признание


Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

9.11.10


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Aз не мога....



Aз не мога да бъда измислена,
аз не мога да бъда човек
и боли ме понякога искайки
да живея, да бъда до теб,
но съм толкова, толкова
призрачна
имам само очи и душа,
помогни ми
запалил си огъня,
позволи ми сега да горя
и когато изчезна във тъмното
и когато докрай изгоря,
ти вземи от лъчите на слънцето,
съживи моя свят в пепелта,
за да бъда, да бъда пак феникс
и да мога до теб да летя
разбери, разбери ме
сега
аз съм мъртва,
аз нямам крила..
имам нужда от много любов
нечовешка, до край нелогична
имам нужда от много любов..
не , не искам да бъда различна,
този страх носи смърт и тъга
този страх, този страх ме разсича,
аз не мога да бъда сама
имам нужда да бъда обичана!


ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО. ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО. ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО. ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я. ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО. ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я. ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО. ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я. ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я. ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО. ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО. ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я. ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я. ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я. ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я. ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я. ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.

Твърде често



Твърде често не осъзнаваме , какво имаме докато не го загубим.

Твърде често признаваме грешките си , когато вече е прекалено късно.Понякога изглежда нараняваме хората, които са най-близки до сърцето ни, и позволяваме на глупави неща да провалят живота ни.

Твърде често позволяваме на маловажни неща да завладеят мислите ни.....И обикновенно след това твърде-късно осъзнаваме какво ни е заслепило....

Старай се винаги да оценяваш всичко и бъди благороден за малките неща в живота , които означават много...Да остарееш е превилегия,която много хора нямат..Затова живей така, че да не съжеляваш за нищо ......

Истината за неуспехът


Неуспехът не означава,че си се провалил , а че просто все още не си успял. Неуспехът не означава , 4е не се постигнал нещо, а че си научил нещо , не означава че си постъпил глупаво, а че имаш много вяра..

Неуспехът не означава че си бил унижен, а че си искал да опиташ. Не означава , че не знаеш как да направиш нещо, а че трябва да опиташ пак и по друг начин..

Неуспехът не означава, че си неспособен , а че не си перфектен. Не означава, че си пропилял времето си , а че имаш причина да започнеш отначало.

Неуспехът не означава , че трябва да се откажеш, а че трябва да опиташ по силно. Не означава ,че никога няма да успееш, просто ще ти отнеме повече време ....................

ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...



За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Е.ЕВТИМОВ

Не винаги


Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Не винаги смехът ти ме е топлил.
И никога не ти откъснах цвете.
И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…
Понякога дори съм се изгубвал.
Животът между пръстите изтече,
докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който
да мога опростен да се завръщам,
изгубих твоята душа и моята.
И нито ти, и нито аз сме същите.

Останаха ни празничните битки.
И делничните ни – след тях - победи.
И как си днес – не смея да попитам.
И ти не питай колко по съм беден…

Не винаги умирал съм в ръцете ти.
Но нека този път да е последен.
Ще сложа грим, усмивка на лицето,
за да повярваш, че съм влюбен в тебе.

И може би така ще ме запомниш –
не винаги нозете ти прегърнал -
върху хартиен сал войник оловен,
избягал, за да може да се върне.

стихове на Пламен Бочев

Попита ме...


Попита ме и аз ти отговарям-
сърцето ми разбито е сега.
Ще имаш ли достатъчно търпение
да събереш парченцата в дланта?

Една ръка протегната към тебе-
вземи я в своята ръка.
Обичай ме и не мисли за другите-
в душата им живее завистта.

,,Любовно щастие " не съществува-
любов и мъка заедно вървят в света.
И въпреки това обичам-
това е лудост,но и истина една.

И сменят се сезоните в душата ми-
след дълга и студена зима идва пролетта.
Ти с топлия си поглед съживи ме,
и нека да забравим за скръбтта!

Към миналото ти не се обръщай.
Към бъдещето гледай с вдигната глава.
Какво от туй,че бил си нараняван някога,
с отровните стрели на любовта.

Ще си намеря място....


Аз няма да си ида и да искаш...
Ще остана да те гледам отдалеч.
Защото само туй си имам -
любов забулена във скреж.

Защото само твоите очи са радост,
защото ти си мойта светлина...
Не страдам за изгубената младост,
аз зная - ти си любовта.

Не ме отблъсквай - няма смисъл.
Не ще ме виждаш, но ще бъда тук.
Ще бдя над твоя сън и над мечтите.
За мен единствен си и няма друг.

Ще влизам в мислите ти късно вечер,
ще галя нежно твоето лице...
Не ще усетиш ти, но там ще бъда...
Ще си намеря място в твоето сърце.

Ако.....


Ако те нямаше в живота ми аз щях да те измисля.
От сънищата мои щях да те създам.
Лъчи от Слънцето аз щях да си поискам
и очите ти - същите щях да пресъздам.
Ако те нямаше в живота ми аз щях да те сънувам
със същата усмивка, с която си сега.
Ако те нямаше в живота ми аз щях да те рисувам
със същата чаровност, със същата душа.
Ако те нямаше в живота ми аз щях да те изпея,
от своите сълзи щях теб да сътворя.
И какво от туй, че ти сега си с нея?
Принадлежим си двамата - изобщо не греша.

8.11.10

Сетих се да попитам...


Попитах миналото си: - Коя съм?

То отговори: - Утре ще си минало...

Попитах бъдещето си: - Коя съм?

То отговори: - Вчера щеше да си бъдеще...

Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе, защото ме познаваше добре.

Понечих да го попитам: - .......... А то сложи пръст на устните ми и каза - Ти Си!

Не спирай...