компютърна реалност

До нея котката блажено спи,
компютърът доволно промърморва,
а в прашните от взиране очи
компютърна реалност се оформя.

Изпратила поредния си текст,
потъва във среднощния си унес -
за нея е въпрос на висша чест
да знаят всички колко тя е умна.

От капещата нощна самота
компютърна въздишка се отронва.
Светът е празен, точно затова
досадната реалност тя прогонва.

Когато вижда новия си текст,
от гордост и от радост се разтапя,
чете го възхитена ред по ред
и умилена, тихичко заплаква.

Нощта преваля, всичко живо спи,
компютърът ядосан изръмжава,
а в прашните от взиране очи
компютърна реалност се създава...