Сънувам ли?

Сънувам ли? Или наистина дочувам
стъпките ти в края на нощта?
Ръката ми... О, Боже, става чудо,
задържа плахо твоята сълза!
Очите ти... така са помътнели.
Угаснали са шепата звезди.
Не се обръщай тъжно. Не прикривай
набъбнали от времето следи.

Боли ли те? Защо...? Какво се случи?
(Напомняш ми на някой от преди...)
Поспри да те погледам. Не унивай.
Косата ти... по-бяла от вълни...
Ела до мен. Седни. Ще те погаля.
Ще те загърна с риза от сатен.
Помниш ли? Наметна ме накрая
вместо прегръдка. А беше тъй студен...


Сега ще те постопля. Отпусни се.
Очите затвори и не мисли.
Със жадните си устни ще изпия
и ще изплача твоите сълзи.
Научих се да плача покрай тебе.
Не беше женски трик. Но съм жена.
А ти си мъж. Сълзи не ти прилягат.
Останалите остави за мен!
..................................

Боли ли те? Недей! И мен боли ме...
Боли ужасно, страдаш ли и ти.
Повярвай ми, че знам какво ти струва.
Но... ще преглътна и твоите сълзи...