Животът е подарък!

Малко хора си спомнят какъв е бил животът им преди и кои са хората, които са били винаги до тях в най-тежките им моменти!
Днес, преди да си помислите да кажете някоя лоша дума – помислете си за някой, който не може да говори!
Преди да се оплачете от съпруга си или съпругата – помислете си за някой, който плаче в самота всяка нощ!
Днес, преди да се оплачете от несправедливия живот – помислете си за някой, който е отишъл на небето твърде рано, още преди да изживее живота си!
Преди да се оплачете от децата си – помислете си за някой, който желае деца с цялото си сърце, повече от всичко друго на света, но не може да има собствени!
Преди да спорите с някой за това дали къщата Ви е почистена или не – помислете си за някой, който живее на улицата!
Преди да се оплачете за разстоянието, което трябва да шофиратe – помислете си за някой, който трябва да извърви това разстояние, разчитайки на собствените си крака!
Когато сте уморени и се оплаквате от работата си – помислете си за всички онези безработни, инвалиди и тези, които желаят именно Вашата работа!
Преди да посочите някой с пръст или да го осъдите – не забравяйте, че няма човек на този свят, който да е безгрешен и че всички сме дело на един и същ създател!
И когато депресиращи мисли се опитват да Ви подтиснат – усмихнете се и благодарете! Вие сте живи и все още наоколо!
Животът е подарък – Живейте го, Наслаждавайте му се, Веселете се, Изпълнете го!

Просто бъди

- Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден.
…
- Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам.
- Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ.
- Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си.
- Бъди достатъчно мъдър, за да знаеш, че ти не познаваш всичко.
- Бъди достатъчно глупав, за да вярваш в чудеса.
- Бъди готов да споделиш своята радост.
- Бъди готов да споделиш и своята скръб с другите.
- Бъди лидер, когато виждаш пътя, който другите са загубили.
- Бъди готов да последваш другите, когато стоиш в неопределеност.
- Бъди първият, който поздравява опонента си с успеха.
- Бъди последният, който критикува колегата, допуснал грешка.
- Бъди уверен, че не си се превил, ако си се спънал, правейки поредната стъпка.
- Бъди уверен в своята крайна цел, за да не тръгнеш по неправилния път.
- Обичай тези, които те обичат.
- Обичай онези, които не те обичат, тогава те могат да се променят.

Придържай се към важните неща в живота си.

Придържай се към Вярата - само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата.
Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни.
Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни.
Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък.... придава смисъл на живота.
Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб.
Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място.
Към Себе си...
Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно.
Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти.... слушай го.
Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата.
Другите
По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди.
Наслаждавай се на красотата около теб.
И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин.
Прави света си по-добър всеки ден!
И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти!
Придържай се към тези неща!

ЖИВЕЙ СЕГА!

Живей,
когато дъх не ти остава...
Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...

Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...

Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...

Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...

Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...

ЖИВЕЙ СЕГА!

Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа...

Да обичаш наум

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.

Косите и са в шепите му, виж! -
по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)

Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...

Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...

Васка Мадарова

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

Дамянов-Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

НЯКЪДЕ ТАМ

КОГАТО УМОРЕН ЗАСПИШ НА ДРУГО РАМО,
ЩАСТЛИВ ИЛИ НЕЩАСТЕН МОЖЕ БИ,
ЩЕ ИДВАМ АЗ ПРИ ТЕБ,ЗА ДА ТИ КАЗВАМ САМО ,
КАК ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ,КАК БОЛИ........

ЩЕ ТЕ СЪБУДЯ .ТИ ЩЕ МЕ ПОТЪРСИШ В МРАКА,
НО ТАМ ,ДО ТЕБ,ЩЕ БЪДЕ ДРУГАТА ЖЕНА
ВЪВ СТАЯТА ЩЕ БЪДЕ ПУСТО,ТИХО.......
СЯКАШ ЩЕ ТЕ ВЛУДЯВА ТАЗИ ТИШИНА

ЦИГАРА ЩЕ ЗАПАЛИШ,ДА ПРОГОНИШ
НЕКАНЕНАТА ГОСТЕНКА В НОЩТА.
ЩЕ ВИЕ ВЯТЪР В ЦЪФНАЛИТЕ КЛОНИ.
ЩЕ ВЕЕ ХЛАД ОТ ТВОЯТА ДУША.

НА СУТРИНТА ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ
НАПРЪСТИ ТИХО ЩЕ СИ ИДА АЗ.
И ПАК ЩЕ СЕ СЪБУДИШ ТИ ДО НЕЯ
И ПАК ЩЕ ТЕ ОБСЕБИ МОЙТА ВЛАСТ.

КОГАТО УМОРЕН ЗАСПИШ НА ЧУЖДО РАМО,
НА СЪН КОГАТО МЕ ЦЕЛУВАШ ТИ,
ПРИ ТЕБЕ ЩЕ СЪМ АЗ ЗА ДА ТИ КАЖА САМО
ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ ....И БОЛИ

НЕПОКОРНА

И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ НЕПОКОРНА ,
ДОРИ КОГАТО СВЕЛА САМ ГЛАВА
ЕДИН ПЪТ МОЛЯ ,НИКОГА ПОВТОРНО,
ЩОМ МРАЗЯ НЕ ПРОЩАВАМ СЛЕД ТОВА
И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ УЯЗВИМА
СЪС СЛАБОСТИТЕ ЖЕНСКИ С ВЕЧЕН СТРАХ
ЩОМ В ДУМИТЕ КЪМ МЕНЕ ПОДЛОСТ ИМА
НАЙ -ИСКРЕНИТЕ ЧУВСТВА СТАВАТ ПРАХ...
И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ ИЗЖИВЯЛА
ГОРЕЩА БЛИЗОСТ ОТ СЪНУВАН ГРЯХ...
ПРЕВРЪЩАЛА СЪМ В ПРОЛЕТ ЗИМА БЯЛА
КОГАТО МЕ НАСТИГНЕ ИСКРЕН СМЯХ...
НО ТИ..НЕ МЕ СРАВНЯВАЙ С ДРУГИТЕ..
ЗА ТЕБ СЪМ БУРЕНОСЕН ОБЛАК В ЯСЕН ДЕН..
ТЕБ...ВОЛНИЯ ЩАСЛИВЕЦ АЗ ОБСЕБИХ
ОТ ПОБЕДИТЕЛ СТАНА ПОБЕДЕН.

РАЗМИСЪЛ ЗА...

Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.

Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...

Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейския лов...

И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.

Вместо с мелници - с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.

И така се изнизва животът.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...
              Валентин Йорданов

Научи ме

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса,
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло,
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила смехът да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана,
просто искам за мен да мечтаеш..

На този свят

На този свят,щом вземаш,трябва да дадеш.
Неравновесия , живота не понася.
И ако присвояваш,значи ,че крадеш;
За всички дейности ,в живота се отнася!

За любовта,с любов,ти трябва да платиш.
Сърцето днеска ,само, със сърце се плаща.
Аз знам,че няма,трайно чувство на кредит,
И всяка сметка тука ,трябва да се плаща…

И ако, без остатък ти, дълга си не платиш;
Ще се намери друг , със радост,да го вземе.
Валенциите празни как ще задържиш…
Те търсят свойте орбити , да ги приемат.

Ти обич търсиш ли ще плащаш със любов
И чувството ти нежно, ще е споделено.
Ще има ехо само, ако има зов.
Вселената велика , тъй е устроена…

Преди да вземеш, приготви се да дадеш!
За всички хора , този принцип се отнася!
И ако само вземаш ,значи че крадеш!
А хората и днес,крадците не понасят

Христо Славов

НАУЧИ СЕ...

Научи се да продължаваш напред !..
След всяка болка, разочарование и предателство -
научи се да продължаваш напред!
Когато те повалят, унижават и изоставят -
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко,
когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!
Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне,
но ДНЕС все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се... И се научи да продължаваш напред!

Правилата на живота

Давайте на хората повече отколкото те искат и го правете от чисто сърце.


Научете Вашето любимо стихотворение.


Не вярвайте на всичко, което сте чули, не изразходвайте всичко, което имате, не спете докато не се почувствате уморени.


Яжте повече ориз.


Обичам теВинаги, когато изговаряте “Обичам те” , имайте точно това предвид.


Винаги, когато казвате “Извинявай”, гледайте човека в очите.


Вярвайте в любовта от пръв поглед.


Никога не игнорирайте сънищата си.


Обичайте от душа и страстно, дори и да Ви боли, защото това е единственият начин да изживеете живота си пълно.


Разрешавайте всичките спорове с чисти средства, без да оскърбявате.


Никога не съдете за хората по техните роднини.


Говорете бавно, но мислете бързо.


Ако Ви зададат въпрос, на който не искате да отговорите, усмихнете се и попитайте: “Защо Ви е нужно да знаете това?”


Помнете, че и най-силната любов и най-големите достижения се съпътстват и с най-голям риск.


Позвънете на майка си. Ако не можете, поне помислете за нея.


Казвайте “Наздраве” винаги когато някой киха.


Ако сте загубили, извлечете си поука.


СамотаПрекарвайте известно време в самота.


Приемайте промените, но не изменяйте на ценностите си.


Помнете, че понякога мълчанието е най-добрия отговор.


Четете повече книги и гледайте по-малко телевизия.


Водете добър и честен живот. Когато остареете и започнете да си спомняте миналото, ще можете да се насладите отново.


Вярвайте в Бога, но заключвайте по-добре колата си.


Добрата атмосфера в дома Ви е важна.


Правете всичко възможно, за да е домът Ви спокоен и хармоничен.


Ако сте се скарали с някого от близките си, опитайте да решавате с него само текущите проблеми.


Не дълбайте в миналото.


Четете между редовете.


Споделяйте знанията си. Това е път към безсмъртието.


ПриродаБъдете нежни към нашата Планета…


Бъдете естествени. Слушайте зова на природата.


Занимавайте се само със своите работи.


Не се доверявайте на партньора си, ако той/тя не си затваря очите когато се целува.


ПриродаПоне веднъж годишно посещавайте място, където не сте били никога.


Ако печелите много пари, давайте за благотворителност. Това е най-голямата награда, която може да Ви предостави съдбата.


БлаготворителностПомнете, че понякога и неуспехът е от полза.


Запомнете хубаво всички правила, за да знаете как да ги нарушавате най-добре.


Помнете, че най-добрите отношения са тези, при които любовта ви един към друг е по-важна от необходимостта да сте заедно.


Съдете за висотата на своя успех по това, от което се е наложило да се лишите, за да го достигнете.


Отнасяйте се към Любовта и нейните плодове с най-пълна решителност, но без да очаквате твърде много в замяна.


Помнете 3 правила:
Уважавайте себе си.
Отнасяйте се към всички с уважение.
Бъдете отговорни за всичките си постъпки.
УсмивкаНе позволявайте малък спор да стане причина за прекратяване на приятелството.
Винаги, когато сгрешите, направете всичко възможно да поправите грешката.
Да остареем заедноУсмихвайте се, когато говорите по телефон, разговарящият насреща ще го усети.
Оженете се за човек, който обича и да побъбри, защото като остареете ще разберете, че умението да побъбриш ще бъде най-цененото качество, което ще намирате у хората. 

Един специален случай

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.“ Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.“
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден….“ или „Някой ден….“ вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.

–~~~~~~~~~~~~–


Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя „тия дни“.
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша „тия дни „.
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто.
Ти също имаш много скъпи хора.
Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да се замислиш за това послание, а си кажеш: „Някой ден….“, най-вероятно никога няма да го направиш.
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот, за да го забравиш

                                               

Любовта на инвалида

И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.


И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.


Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.


Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.


И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.


Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.


Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!


Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!


Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.


Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Не ме успокоявай...

Не ме успокоявай... Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.

ВЪПРЕКИ ТОВА

Понякога  хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им  прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и  скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в  живота, ще спечелиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки  това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от  другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с  години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако  намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки  това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде  забравено утре -
Въпреки това, прави добро!

   Майка Тереза

аз не съм умряла...

Не стой на гроба ми и не плачи,
аз не съм там....аз не спя.
Аз съм хилядите ветрове които веят...
Аз съм диамантените отблясъци на снега...
Аз съм слънчевите лъчи върху зрелите зърна...
Аз съм нежният есенен дъжд
когато се събуждаш в утринната тишина.
Аз съм зашеметяващия полет
на птиците дето летят в кръг...
Аз съм меката звезда дето блести нощем.
Не стой на гроба ми и не плачи-
аз не съм там...аз не съм умряла...

ЖИВОТЪТ Е

ГОСПОДИН ИНТЕРЕС

Добър ден, Господин Интерес,

добре дошъл, заповядай, седни.

Може би благосклонен си днес

да поговорим пред чашка кафе.

Всемогъща е твоята власт --

управляваш света векове,

а той оглупял, изгубил е свяст

и сделки за тебе плете.

Любов, дълг и съвест,

достойнство и чест си ограбил,

Сиятелство ти.

в нозете ти кротко лежи като пес

приятелство най-чисто на вид.

И роби си имаш, Властелино могъщ,

безропотни, услужливи, добри --

хитростта, подлостта, низостта --

вездесъщ, недокоснат до днес си стоиш.

О, не, не ставай, Господин Интерес,

не ми се сърди, остани.

Бива ли моля властелин като теб

да проявява дребни сръдни.

Кафето е скъпо, но все пак седни;

захар няма, а без нея горчи,

но най-страшно е да изгубиш властта си, нали -

- животът без власт е стипчив.

За миг представи си , Господин Интерес,

че се пропука твоята власт,

тук-там дупки прозейнат и в тях

се промъкнат доблестта, честността;

Милосърдието полека повдигне глава,

огледа се плахо и тръгне дори -

- възможно ли е да му подадат ръка,

Господин Интерес, как мислиш ти?

Какво ще се случи, Господин Интерес?

Ти се усмихваш нали. знаеш,

че Всемогъщ властелин като теб остава вечно кумир.

Добър вечер,госпожо Съдба

Добър вечер, госпожо Съдба,

много бързо дойде, не очаквах,

вчера писах до бога молба,

във която от теб се оплаквах.

Поседни, не ми стой на крака,

ще ти сипя от мойта горчилка –

колко много за теб се старах -

да ме имаш за своя любимка.

Вече знам да летя без крила,

без крака се катеря високо,

но поредната тежка врата

пак размаза ми пръста жестоко.

Мислиш как без пощада – ни грам -

чак пред бог наклеветих те аз,

невъзпитана, лоша, без срам,

но не искам пари, нито власт.

Може би във момента греша,

може би те от други ревнувам,

но прости ми и тази вина,

аз отдавна мечти не сънувам.

Аз отдавна научих, че ти

няма начин да бъдеш сменена,

но те моля – поне ми спести

тежестта, че не вярваш във мене.

Валя Василева

Mисис Съдба...

Извинете ме, мисис Съдба.

Много рядко към Вас се обръщам.

Днес, обаче, пристигам с молба,

стъпвам тихо и леко - на пръсти.

И от страх да не Ви огорча

с неуместна шега или дума,

аз неловко в момента мълча...

И си мисля - дали е разумно

да Ви моля точно сега

за неща, за които не бива...

Дъх поемам да се престраша,

а препуска във вените диво

мойта кръв. Може би ще сгреша,

може би ще звучи некрасиво,

но Ви моля днес, мисис Съдба,

разрешете да бъда щастлива,

искам глътчица жива вода -

за да ръся по утрото сиво,

за да светне отново денят

и развявайки огнена грива

слънчев кон да поеме на път...

Всъщност искам,

Мисис,Съдба,

да съм жива...

ПРИЯТЕЛ,виртуални,анонимни

Приятелството е много силно,ако човек знае как да го запази.Трябва да разчиташ най-вече на себе си и когато сгрешиш да не упрекваш никого.Но човек не може без приятели независимо дали биха дали всичко от себе си или ще ви забият нож в гърба.Много трудно давам името ПРИЯТЕЛ- защото то се печели много дълго време,да не кажа и с години.Много често биваме злепоставяни от приятели,наранени и отхвърлени.За мен приятел е този който ще ти помогне да се изправиш на крака когато потъваш,ще бъде до теб в радост и болка.Затова реални или виртуални,анонимни или не,нека съумеем да запазим обичта към своите приятели,да уважим правото им на избор дали да са открити или анонимни,но само в нет пространството,защото в реалния живот няма как да имаш анонимен приятел,защото приятелството е магия,магия която трябва да съхраним,магия,в която трябва да вярваме ,тя ни дава сигурност и обич!Лично аз има горчив опит от виртуални приятелки и затова запазвам правото си на анонимност,на който му харесва,а аз преценявам на кого да се покажа :) :)

Приятелство

Добър приятел трудно се намира,

а щом загубиш го душата ти умира,

че приятеля е по-скъп от всичко

и между приятелите има нещо мистично.

Приятели много за веселба,

но не и за мъка, несгода и беда.

С приятелството трябва да се внимава,

а да не се прекалява.

Използва ли те той не е приятел,

той е само един твой предател.

И щом добър приятел имаш ти

много внимателно го пази.

Един ден (Hellhound)

Един ден, когато вече няма да ме има

когато търсиш любовта, но получаваш само тъга,

когато искаш смях, но бликват сълзи,

когато не си болен, но много те боли.

Един ден, когато любовта ми осъзнаеш ти

и почувстваш колко много ме боли.

Един ден, когато нямя с кой да споделиш греха

и в душата ти е само самота.

Един ден, когато вече мене няма да ме има

а в сърцето ти бошува зима.

Един ден, когато при мен поискаш да се върнеш,

а в прегръдките на другиго ме зърнеш.

Един ден ще осъзнаеш какво си била за мен

но в този ден може да ме няма мен.

Ако обичаш мен сега бъди със мен така

както със никои до сега.

Защото някои ден може да не си до мен.

Сграбчи любовта сега защото този някои ден

може да е и утре за теб и мен.....

Обичам те Помни Обичаи ме и ти за да няма такав ден за теб и за мен.

Самота

Тя беше толкова красива-

С черни очи и дълга коса,

Умна и приказлива,

Но винаги се чувстваше сама.

По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.

Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.

По природа бе мила и добра.

Всички дподеляха проблемите си с нея.

Търсеха разбиране и топлота.

Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.

Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,

Болна бе от болестта, наречена самота.

Ден след ден посърваше нейната красота,

А слепи бяха хората за нейната тъга.

Продължаваше усмихната да бъде през деня,

Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.

И така започна тя да се крие в тъмнина.

През деня бе изкуствено щастлива,

Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,

А мракът бе свобода,

Светлината се превърна в пролятие,

А луната бе символ на радостта.

Лека по лека затвори се в себе си тя,

Светът започваше с вечерта,

Завършваше, когато дойде утринта

С първия лъч омразна светлина.

Живееше в собствения, но измислен свят,

Споделяше всичко с луната,

Обгърната от гъстия мрак

И целуваща се с самотата.

Дяволска бе тази целувка,

Целувка с ангелска красота,

Нежност преливаше от тази милувка,

Но тя беше бягство от реалността.

Не усещаше, а може би не искаше да усети,

Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.

Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,

А тя прокле се сама.

И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,

Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.

Една нощ незабелязано излезе.

Знаеше къде отива – към нейната скала.

Това бе любимата й място.

Изгледът от нея беше несравнима красота.

Толкова близо бяха звездите,

А от всяка по-ярко блестеше луната,

Вятърът разпиляваше й косите

И тя тръгна към ръба на скалата.

В очите й вече нямаше сълзи,

Искрено щастлива беше сега.

Блестяха разпилените коси,

А от мечтата делеше я крачка една.

Погледна за последно небето,

Усмихна се на нощта,

Пристъпи напред и летейки извика:

“Сбогом самота!”

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Когато си беден , когато си слаб

когато трепериш за късчето хляб,

когато отвсякъде кой както свари,

препъва те с крак и ти удря шамари-

недей се отчайва, недей се навежда

не си позволявай да губиш надежда!

Защото макар да е жилаво злото,

в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари

пред светлата участ да бъдем добри!

Когато в сърцето ти гняв се надига

кажи си на ум кротко думата стига

и вярвай че пак ще спечели двубоя

със лошите мисли усмивката твоя

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

Нарисувай ме

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме, с цветни бои.

Нарисувай нозете ми,

нарисувай ръцете ми,

нарисувай ми дълги коси.

Нарисувай ми тяло от восък изваяно.

Направи ме красива, за теб.

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме, но без очи.

Да не плачат когато на пътя си срещнат

хорска злоба, сиротни деца

да не виждат бездомни и просещи хора,

да усещат добрите неща.

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме с цветни бои.

Нарисувай ми свят,

в който всички сме равни

нарисувай ми слънце, вместо очи!

Не винаги

Не винаги умирал съм в ръцете ти.

Не винаги смехът ти ме е топлил.

И никога не ти откъснах цвете.

И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…

Понякога дори съм се изгубвал.

Животът между пръстите изтече,

докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който

да мога опростен да се завръщам,

изгубих твоята душа и моята.

И нито ти, и нито аз сме същите.

Останаха ни празничните битки.

И делничните ни – след тях - победи.

И как си днес – не смея да попитам.

И ти не питай колко по съм беден…

Не винаги умирал съм в ръцете ти.

Но нека този път да е последен.

Ще сложа грим, усмивка на лицето,

за да повярваш, че съм влюбен в тебе.

И може би така ще ме запомниш –

не винаги нозете ти прегърнал -

върху хартиен сал войник оловен,

избягал, за да може да се върне.

стихове на Пламен Бочев

Ако си тръгнеш

Ако си тръгнеш, погледни назад

и виж какво след себе си оставяш,

защото няма да си вечно млад,

и може някой ден да съжаляваш.

След теб ще бъде тъжно и студено,

и само тишината ще остане,

но болката ще мине постепенно –

времето лекува всички рани.

Знай, силните жени не плачат

и след мъжете никога не тичат.

Те гордо през живота крачат,

защото истински обичат.

Ако през живота ти жена такава мине,

по трепета в сърцето си ще я познаеш.

Не я оставяй ти да си отиде,

недей за други да мечтаеш!

Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш

и за свойта подлост си забравил,

помни, че самотата ще прегърнеш,

защото само нея си оставил!

Стефка Петкова

Жена

Осъзнаваш ли колко си хубава?!

И колко си истинска.Без да знаеш това!

Създадена до болка да бъдеш обичана...

Макар и понякога да си безкрайно сама.

От най-нежното цвете с най-красивите думи,

творецът във теб е любов въплътил...

И пролетна свежест с поглед чист на кошута.

Своя малка богиня чрез теб е открил.

Но си поела на съдбата си тежкото бреме,

да бъдеш любима и майка-жена!

Всички други да дирят у тебе утеха!

Да се радваш с децата си, а да тъгуваш сама...

И да страдаш обичайки - дори неразбрана,

но в живота си труден да не свеждаш глава!

Бъди просто - Вечна! Добра! Желана!

И ангелски хубава - наша свята Жена!

Aз не мога

Aз не мога да бъда измислена,

аз не мога да бъда човек

и боли ме понякога искайки

да живея, да бъда до теб,

но съм толкова, толкова

призрачна

имам само очи и душа,

помогни ми

запалил си огъня,

позволи ми сега да горя

и когато изчезна във тъмното

и когато докрай изгоря,

ти вземи от лъчите на слънцето,

съживи моя свят в пепелта,

за да бъда, да бъда пак феникс

и да мога до теб да летя

разбери, разбери ме

сега

аз съм мъртва,

аз нямам крила..

имам нужда от много любов

нечовешка, до край нелогична

имам нужда от много любов..

не , не искам да бъда различна,

този страх носи смърт и тъга

този страх, този страх ме разсича,

аз не мога да бъда сама

имам нужда да бъда обичана!

Ще си намеря място....

Аз няма да си ида и да искаш...
Ще остана да те гледам отдалеч.
Защото само туй си имам -
любов забулена във скреж.

Защото само твоите очи са радост,
защото ти си мойта светлина...
Не страдам за изгубената младост,
аз зная - ти си любовта.

Не ме отблъсквай - няма смисъл.
Не ще ме виждаш, но ще бъда тук.
Ще бдя над твоя сън и над мечтите.
За мен единствен си и няма друг.

Ще влизам в мислите ти късно вечер,
ще галя нежно твоето лице...
Не ще усетиш ти, но там ще бъда...
Ще си намеря място в твоето сърце.

Съхраних се...

В живота аз през лед и огън минах
но не замръзнах и не изгорях.
Срещнах много болка,тъга и бури
мостовете загубих,но оцелях.
Сърцето си успях да запазя
в желязна броня аз го оковах
Помогна ми това,че аз се влюбих
Любовта ме предпази в този
страшен свят
Издигнах се над горящата пепел
обърнах гръб на миналите дни.
И като фених в огъня възкръснах
но сърцето си винаги съхраних
Сега изправям се смело пред живота
не може нищо да ме спре
Ще живея както аз си искам
духът ми силен не ще умре
Силата не се състой в това
никога да не паднеш,а да
намираш сили да станеш след всяко падане!!!

Липсваш ми!

Аз мислех си,че те забравям
и няма да те чувствам пак,
но явно само си се заблуждавам,
щом пак пробожда ме любовния пожар.

И мислех си,че те преболедувах,
че на някъде ще продължа без теб,
но сърцето ми за обич стене
и дните ми прегръщаш в своя плен.

Надявах се,че не ще да те желая,
че няма де те искам аз,
но всяка нощ се убеждавам
как в сънищата си бленувам чак.

И опитвах се да те преодолея,
да не мисля аз за теб,
от днес далеч от тебе да се смея,
ала болката в душата ми не спря.

Къде да търся обич свята,
ти мой ли беше или не,
тъгата в мен така позната
на теб дължа!Изгаряш ме!

Обещанията, които всеки човек трябва да даде на Себе си:

Обещай си
~ да бъдеш силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!

Обещай си
~ да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние към всеки, с когото общуваш!

Обещай си
~ да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!

Обещай си
~ винаги да гледаш от слънчевата страна на живота и активно да прилагаш оптимизма си!

Обещай си
~ да мислиш само най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш само най-доброто!

Обещай си
~ да се ентусиазираш от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи!

Обещай си
~ да забравяш грешките на миналото и да фокусираш вниманието си върху великите постижения на бъдещето!

Обещай си
~ да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат!

Обещай си
~ да отделяш извънредно много време за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите!

Обещай си
~ да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли; твърде благороден, за да се гневиш; твърде уверен, за да се страхуваш и извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми!

Обещай си
~ да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!

Обещай си
~ да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си!

Разбрах го!

Това, което ти се опитваше да ми обясняваш толкова дълго време, аз го разбрах едва, когато намерих себе си!

Всеки си имал различен път, по който да стигне до своето щастие.
Разбрах го, като начертах собствения си път...

Животът се научавал единствено с живеене, а не с четене или слушане.
Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш...

Всеки ден, изживян без любов в сърцето, бил пропилян напразно.
Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта...

За да можеш да обичаш и да си обичан, трябва първо да обикнеш себе си.
Разбрах, защо си влюбен в себе си...

Когато болката стигне своята връхна точка, от очите вече не капят сълзи.
Разбрах, защо ти никога не плачеш...

Да разсмееш плачещия е по-ценно, от това да плачеш заедно с него.
Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях...

Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш, ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.
Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи сама в стаята си...

Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка.
Разбрах го, когато ме заболя...

Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза.
Разбрах го, когато заедно със сълзите, ме напуснаха и радостите...

Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш.
Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми...

Ако се чувстваш достатъчно силен, за да стоиш сам на краката си, значи има някой наблизо, който те подкрепя.
Разбрах, защо никога не си оставал сам...

В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”, се крие всъщност истинската сила.
Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”...

Ако някой ти каже: “Иди си!”, да отвърнеш: “Искам да остана!”, доказва, че наистина обичаш.
Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”...

Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти.
Разбрах, че ти всъщност винаги си бил до мен...

Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш.
Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш...

Обичта ми към теб е била като малко глезено дете, разплакващо се при всяко свое падане.
Разбрах го, когато тя порасна и се вкопчи още по-здраво в мен...

Да съжалиш и да се разкаеш, не значи само да се извиниш, а с глас да молиш да ти простят.
Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното...

Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно...”, когато чувстваш, че все още обичаш, не е нищо друго, освен гордост.
Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце и надникнах в дълбините му...

А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите. Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.
Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си...

Този, който наистина го иска, не чака, но тайно и искрено се надява един ден да му простят.
Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш...

Любовта изисква усърдие, а това усърдие означава да обичаш така, че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия...
Разбрах го!

Автор - C. Yucel

Какво съм Аз за Теб?

Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...

Има хора, които в Сърцата си никога не се разделят

Попитах те:
- За какво си мислиш?

А ти ми каза:
- Не зная, вятърът отвява мислите ми като калинки...

Тогава аз протегнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепите си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената в дланите ми калинка:
- Не исках да става така, не исках да си отиваш... - каза тихичко тя.

- Усмихни се! Какво, като съм си отишла?
На далечен път заминават и жеравите, но някой ден отново ще се върнат...
Зад червените покриви на къщите изчезва Слънцето, но с изгрева то пак ще се върне...
И влаковете се завръщат, нали?
И хората също...
Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...
Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се!
Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...

Искам да знам...

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

Автор - Oriah Mountain Dreamer

Искам... Безусловно!

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
~ Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
~ Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
~ Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
~ Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
~ Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
~ Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
~ Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!
Хорхе Букай
откъс от книгата "Приказки за размисъл"

ТИ СИ...!

Мисълта си, с която заспивам,
песента, от която се раждам,
радостта си, която откривам,
лудостта, във която се вграждам.

Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.

Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.

Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

автор-неизвестен

По темата и аз съм писал - неведнъж.
И аз съм падал. А и аз съм ставал.
Да, стисках зъби. Правих са на мъж.
И може би не всичко осъзнавах.

Допусках грешки - не една и две.
Препъвах се, потънал във заблуди.
И удрях лакти, наранявах колене -
надявайки се може би на чудо.

И чувствах се виновен - и смъртта
аз неведнъж отчаян призовавах.
Ала разбирах - извисява се плътта.
И с грешките се учех да прощавам.

Пак падам. Пак, отново ме боли.
Но оценявам вече що е щастие.
Променям се все пак и аз, нали?
И зная - това е моето израстване.

Да, грешен съм - не ще се отрека.
Но уча се от всичките си грешки.
Ала за помощ аз протягам ти ръка -
научен - от уроците човешки.

ПРИЗНАНИЕ

Ще седнеш ли до мен. Не се плаши.
Свещена е в сърцето всяка дрипа.
Богатство е понякога да се греши
или илюзия, че всичко си опитал.
Не съм бездомница. Не съм и болна.
А дрипите са спомени. Не дрехи.
Личи, че съм платила всяка волност
и всяка крива стъпка към успеха.
И ето ме, на този праг, без къща,
поспряла съм небето да погледам.
Знам само от съня си се завръщам
или от гребена на срутена победа.
Очите ти са изненадано бездънни.
По тях разбирам колко съм се скитала.
Как искам в тиха нежност да осъмнем,
а даже искаш ли не съм те питала.
А аз говоря. С думи оправдавам
прокъсаните страници на времето.
Без да усетиш как ти се отдавам,
по пътя си след малко ще поемеш.
Не се плаши. Душата ми е същата,
както преди, когато бях момиче.
Събличам дрипите пред къщата
и гола ти шептя, че те обичам.

Михаела Алексиева

ЩЕ БЪДА ТУК

Ще бъда клетва върху грешните ти устни
която ден и нощ ще ги гори
Ще бъда трепет в нощите ти пусти
сълза издайна в твоите очи

Ще бъда зов в душата ти жарава
и див копнеж във твоето сърце
Ще бъда чужда щом ме пожелаеш
и твоя щом от мен се отречеш

Ще бъда сън когато не сънуваш
и ярък лъч когато ти се спи
Ще бъда блян когато ме жадуваш
и сол във раната когато те боли

Ще бъда зной в прохладните ти нощи
и леден студ във летните ти дни
Ще бъда песен неизпята още
стена ще съм пред твоите мечти .

Ще бъда тук когато теб те няма
и ще избягам щом се доближиш
Ще бъда истината в твоята измама
Ще съм кошмарът в който ще гориш

ЕДИН ЖИВОТ

Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!

Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.

Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш

Да те обичам от километри -

това е голямо изпитание,

лек за душата ми смирена

или голямо наказание?

Днес вдъхваш ми надежда,

утре – ще я вземеш ти обратно,

преди още да я изживея,

ще е миналото – безвъзвратно...

Къде полита твойта мисъл?

Ще стигне ли до мене тя?

Дали ще може да почувства

истината за мен и любовта...

Диляна Пенчева

ЖИВОТЕ...

Животът ни, е срещи и раздели!

Все мъки и страдания, до гроб!

Кукли сме, с ключета навъртени,

живеем с вярата, че има, Бог.



Че той, определил ни е съдбата

някому дал, от други много взел!

Очите свеждаме, плащаме цената,

но, всяка пружина, има си предел!



Предел, да любим, живеем, мразим,

предел да дишаме,дори и да творим!

Как ми кажи, въобще да се опазим,

щом казват "Господ, е непобедим"!



Защо да плащат, греховете чужди,

за нашите грешки, нашите деца!

И болките, въобще кому са нужни,

защо в гърдите, поставил е сърца?



Той всичко може, ние вече знаем,

прилича ми, на странен монопол!

Все пешките, във таз игра играем,

ходове правим, под нечии контрол!



Един е Той... а ние сме мнозина,

но сме безсилни, в жестоката игра!

Ако не искаш да играеш - гилотина!

Той, сам написва, свойте правила!



Той дава рая и... изпраща в ада,

ключетата върти, играе със замах!

Един окрилява, а пък друг пропада,

но си мълчим, защото ни е страх!



Живот...на ход...когато той поиска

и в църквите, му свеждаме глава!

за милост молим, на колене, ниско

и псуваме... проклетата съдба!



Живот ли е? Игра със марионетки!

Светът е сцена! Човекът е артист!

От горе дърпат и не правят сметка,

дали нещастен си или щастлив!



автор: fenix