ЖИВОТЪТ Е

ГОСПОДИН ИНТЕРЕС

Добър ден, Господин Интерес,

добре дошъл, заповядай, седни.

Може би благосклонен си днес

да поговорим пред чашка кафе.

Всемогъща е твоята власт --

управляваш света векове,

а той оглупял, изгубил е свяст

и сделки за тебе плете.

Любов, дълг и съвест,

достойнство и чест си ограбил,

Сиятелство ти.

в нозете ти кротко лежи като пес

приятелство най-чисто на вид.

И роби си имаш, Властелино могъщ,

безропотни, услужливи, добри --

хитростта, подлостта, низостта --

вездесъщ, недокоснат до днес си стоиш.

О, не, не ставай, Господин Интерес,

не ми се сърди, остани.

Бива ли моля властелин като теб

да проявява дребни сръдни.

Кафето е скъпо, но все пак седни;

захар няма, а без нея горчи,

но най-страшно е да изгубиш властта си, нали -

- животът без власт е стипчив.

За миг представи си , Господин Интерес,

че се пропука твоята власт,

тук-там дупки прозейнат и в тях

се промъкнат доблестта, честността;

Милосърдието полека повдигне глава,

огледа се плахо и тръгне дори -

- възможно ли е да му подадат ръка,

Господин Интерес, как мислиш ти?

Какво ще се случи, Господин Интерес?

Ти се усмихваш нали. знаеш,

че Всемогъщ властелин като теб остава вечно кумир.

Добър вечер,госпожо Съдба

Добър вечер, госпожо Съдба,

много бързо дойде, не очаквах,

вчера писах до бога молба,

във която от теб се оплаквах.

Поседни, не ми стой на крака,

ще ти сипя от мойта горчилка –

колко много за теб се старах -

да ме имаш за своя любимка.

Вече знам да летя без крила,

без крака се катеря високо,

но поредната тежка врата

пак размаза ми пръста жестоко.

Мислиш как без пощада – ни грам -

чак пред бог наклеветих те аз,

невъзпитана, лоша, без срам,

но не искам пари, нито власт.

Може би във момента греша,

може би те от други ревнувам,

но прости ми и тази вина,

аз отдавна мечти не сънувам.

Аз отдавна научих, че ти

няма начин да бъдеш сменена,

но те моля – поне ми спести

тежестта, че не вярваш във мене.

Валя Василева

Mисис Съдба...

Извинете ме, мисис Съдба.

Много рядко към Вас се обръщам.

Днес, обаче, пристигам с молба,

стъпвам тихо и леко - на пръсти.

И от страх да не Ви огорча

с неуместна шега или дума,

аз неловко в момента мълча...

И си мисля - дали е разумно

да Ви моля точно сега

за неща, за които не бива...

Дъх поемам да се престраша,

а препуска във вените диво

мойта кръв. Може би ще сгреша,

може би ще звучи некрасиво,

но Ви моля днес, мисис Съдба,

разрешете да бъда щастлива,

искам глътчица жива вода -

за да ръся по утрото сиво,

за да светне отново денят

и развявайки огнена грива

слънчев кон да поеме на път...

Всъщност искам,

Мисис,Съдба,

да съм жива...

ПРИЯТЕЛ,виртуални,анонимни

Приятелството е много силно,ако човек знае как да го запази.Трябва да разчиташ най-вече на себе си и когато сгрешиш да не упрекваш никого.Но човек не може без приятели независимо дали биха дали всичко от себе си или ще ви забият нож в гърба.Много трудно давам името ПРИЯТЕЛ- защото то се печели много дълго време,да не кажа и с години.Много често биваме злепоставяни от приятели,наранени и отхвърлени.За мен приятел е този който ще ти помогне да се изправиш на крака когато потъваш,ще бъде до теб в радост и болка.Затова реални или виртуални,анонимни или не,нека съумеем да запазим обичта към своите приятели,да уважим правото им на избор дали да са открити или анонимни,но само в нет пространството,защото в реалния живот няма как да имаш анонимен приятел,защото приятелството е магия,магия която трябва да съхраним,магия,в която трябва да вярваме ,тя ни дава сигурност и обич!Лично аз има горчив опит от виртуални приятелки и затова запазвам правото си на анонимност,на който му харесва,а аз преценявам на кого да се покажа :) :)

Приятелство

Добър приятел трудно се намира,

а щом загубиш го душата ти умира,

че приятеля е по-скъп от всичко

и между приятелите има нещо мистично.

Приятели много за веселба,

но не и за мъка, несгода и беда.

С приятелството трябва да се внимава,

а да не се прекалява.

Използва ли те той не е приятел,

той е само един твой предател.

И щом добър приятел имаш ти

много внимателно го пази.

Един ден (Hellhound)

Един ден, когато вече няма да ме има

когато търсиш любовта, но получаваш само тъга,

когато искаш смях, но бликват сълзи,

когато не си болен, но много те боли.

Един ден, когато любовта ми осъзнаеш ти

и почувстваш колко много ме боли.

Един ден, когато нямя с кой да споделиш греха

и в душата ти е само самота.

Един ден, когато вече мене няма да ме има

а в сърцето ти бошува зима.

Един ден, когато при мен поискаш да се върнеш,

а в прегръдките на другиго ме зърнеш.

Един ден ще осъзнаеш какво си била за мен

но в този ден може да ме няма мен.

Ако обичаш мен сега бъди със мен така

както със никои до сега.

Защото някои ден може да не си до мен.

Сграбчи любовта сега защото този някои ден

може да е и утре за теб и мен.....

Обичам те Помни Обичаи ме и ти за да няма такав ден за теб и за мен.

Самота

Тя беше толкова красива-

С черни очи и дълга коса,

Умна и приказлива,

Но винаги се чувстваше сама.

По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.

Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.

По природа бе мила и добра.

Всички дподеляха проблемите си с нея.

Търсеха разбиране и топлота.

Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.

Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,

Болна бе от болестта, наречена самота.

Ден след ден посърваше нейната красота,

А слепи бяха хората за нейната тъга.

Продължаваше усмихната да бъде през деня,

Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.

И така започна тя да се крие в тъмнина.

През деня бе изкуствено щастлива,

Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,

А мракът бе свобода,

Светлината се превърна в пролятие,

А луната бе символ на радостта.

Лека по лека затвори се в себе си тя,

Светът започваше с вечерта,

Завършваше, когато дойде утринта

С първия лъч омразна светлина.

Живееше в собствения, но измислен свят,

Споделяше всичко с луната,

Обгърната от гъстия мрак

И целуваща се с самотата.

Дяволска бе тази целувка,

Целувка с ангелска красота,

Нежност преливаше от тази милувка,

Но тя беше бягство от реалността.

Не усещаше, а може би не искаше да усети,

Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.

Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,

А тя прокле се сама.

И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,

Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.

Една нощ незабелязано излезе.

Знаеше къде отива – към нейната скала.

Това бе любимата й място.

Изгледът от нея беше несравнима красота.

Толкова близо бяха звездите,

А от всяка по-ярко блестеше луната,

Вятърът разпиляваше й косите

И тя тръгна към ръба на скалата.

В очите й вече нямаше сълзи,

Искрено щастлива беше сега.

Блестяха разпилените коси,

А от мечтата делеше я крачка една.

Погледна за последно небето,

Усмихна се на нощта,

Пристъпи напред и летейки извика:

“Сбогом самота!”

ПЕСЕН ЗА ДОБРОТО

Когато си беден , когато си слаб

когато трепериш за късчето хляб,

когато отвсякъде кой както свари,

препъва те с крак и ти удря шамари-

недей се отчайва, недей се навежда

не си позволявай да губиш надежда!

Защото макар да е жилаво злото,

в човека всепак побеждава доброто

Какво е охолство , какво са пари

пред светлата участ да бъдем добри!

Когато в сърцето ти гняв се надига

кажи си на ум кротко думата стига

и вярвай че пак ще спечели двубоя

със лошите мисли усмивката твоя

Защото макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто.

Недялко Йорданов

Нарисувай ме

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме, с цветни бои.

Нарисувай нозете ми,

нарисувай ръцете ми,

нарисувай ми дълги коси.

Нарисувай ми тяло от восък изваяно.

Направи ме красива, за теб.

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме, но без очи.

Да не плачат когато на пътя си срещнат

хорска злоба, сиротни деца

да не виждат бездомни и просещи хора,

да усещат добрите неща.

Нарисувай ме,

щом си художник.

Нарисувай ме с цветни бои.

Нарисувай ми свят,

в който всички сме равни

нарисувай ми слънце, вместо очи!

Не винаги

Не винаги умирал съм в ръцете ти.

Не винаги смехът ти ме е топлил.

И никога не ти откъснах цвете.

И никога не ти купувах рокли.

Понякога съм бил така далече…

Понякога дори съм се изгубвал.

Животът между пръстите изтече,

докато търсех смислените думи.

Докато търсех оня път, по който

да мога опростен да се завръщам,

изгубих твоята душа и моята.

И нито ти, и нито аз сме същите.

Останаха ни празничните битки.

И делничните ни – след тях - победи.

И как си днес – не смея да попитам.

И ти не питай колко по съм беден…

Не винаги умирал съм в ръцете ти.

Но нека този път да е последен.

Ще сложа грим, усмивка на лицето,

за да повярваш, че съм влюбен в тебе.

И може би така ще ме запомниш –

не винаги нозете ти прегърнал -

върху хартиен сал войник оловен,

избягал, за да може да се върне.

стихове на Пламен Бочев

Ако си тръгнеш

Ако си тръгнеш, погледни назад

и виж какво след себе си оставяш,

защото няма да си вечно млад,

и може някой ден да съжаляваш.

След теб ще бъде тъжно и студено,

и само тишината ще остане,

но болката ще мине постепенно –

времето лекува всички рани.

Знай, силните жени не плачат

и след мъжете никога не тичат.

Те гордо през живота крачат,

защото истински обичат.

Ако през живота ти жена такава мине,

по трепета в сърцето си ще я познаеш.

Не я оставяй ти да си отиде,

недей за други да мечтаеш!

Но, ако тръгнал си, а после се завърнеш

и за свойта подлост си забравил,

помни, че самотата ще прегърнеш,

защото само нея си оставил!

Стефка Петкова

Жена

Осъзнаваш ли колко си хубава?!

И колко си истинска.Без да знаеш това!

Създадена до болка да бъдеш обичана...

Макар и понякога да си безкрайно сама.

От най-нежното цвете с най-красивите думи,

творецът във теб е любов въплътил...

И пролетна свежест с поглед чист на кошута.

Своя малка богиня чрез теб е открил.

Но си поела на съдбата си тежкото бреме,

да бъдеш любима и майка-жена!

Всички други да дирят у тебе утеха!

Да се радваш с децата си, а да тъгуваш сама...

И да страдаш обичайки - дори неразбрана,

но в живота си труден да не свеждаш глава!

Бъди просто - Вечна! Добра! Желана!

И ангелски хубава - наша свята Жена!

Aз не мога

Aз не мога да бъда измислена,

аз не мога да бъда човек

и боли ме понякога искайки

да живея, да бъда до теб,

но съм толкова, толкова

призрачна

имам само очи и душа,

помогни ми

запалил си огъня,

позволи ми сега да горя

и когато изчезна във тъмното

и когато докрай изгоря,

ти вземи от лъчите на слънцето,

съживи моя свят в пепелта,

за да бъда, да бъда пак феникс

и да мога до теб да летя

разбери, разбери ме

сега

аз съм мъртва,

аз нямам крила..

имам нужда от много любов

нечовешка, до край нелогична

имам нужда от много любов..

не , не искам да бъда различна,

този страх носи смърт и тъга

този страх, този страх ме разсича,

аз не мога да бъда сама

имам нужда да бъда обичана!

Ще си намеря място....

Аз няма да си ида и да искаш...
Ще остана да те гледам отдалеч.
Защото само туй си имам -
любов забулена във скреж.

Защото само твоите очи са радост,
защото ти си мойта светлина...
Не страдам за изгубената младост,
аз зная - ти си любовта.

Не ме отблъсквай - няма смисъл.
Не ще ме виждаш, но ще бъда тук.
Ще бдя над твоя сън и над мечтите.
За мен единствен си и няма друг.

Ще влизам в мислите ти късно вечер,
ще галя нежно твоето лице...
Не ще усетиш ти, но там ще бъда...
Ще си намеря място в твоето сърце.

Съхраних се...

В живота аз през лед и огън минах
но не замръзнах и не изгорях.
Срещнах много болка,тъга и бури
мостовете загубих,но оцелях.
Сърцето си успях да запазя
в желязна броня аз го оковах
Помогна ми това,че аз се влюбих
Любовта ме предпази в този
страшен свят
Издигнах се над горящата пепел
обърнах гръб на миналите дни.
И като фених в огъня възкръснах
но сърцето си винаги съхраних
Сега изправям се смело пред живота
не може нищо да ме спре
Ще живея както аз си искам
духът ми силен не ще умре
Силата не се състой в това
никога да не паднеш,а да
намираш сили да станеш след всяко падане!!!

Липсваш ми!

Аз мислех си,че те забравям
и няма да те чувствам пак,
но явно само си се заблуждавам,
щом пак пробожда ме любовния пожар.

И мислех си,че те преболедувах,
че на някъде ще продължа без теб,
но сърцето ми за обич стене
и дните ми прегръщаш в своя плен.

Надявах се,че не ще да те желая,
че няма де те искам аз,
но всяка нощ се убеждавам
как в сънищата си бленувам чак.

И опитвах се да те преодолея,
да не мисля аз за теб,
от днес далеч от тебе да се смея,
ала болката в душата ми не спря.

Къде да търся обич свята,
ти мой ли беше или не,
тъгата в мен така позната
на теб дължа!Изгаряш ме!

Обещанията, които всеки човек трябва да даде на Себе си:

Обещай си
~ да бъдеш силен и нищо да не е в състояние да наруши вътрешния ти мир!

Обещай си
~ да излъчваш и внушаваш здраве, щастие и благосъстояние към всеки, с когото общуваш!

Обещай си
~ да накараш всичките си приятели да почувстват, че притежават нещо много ценно!

Обещай си
~ винаги да гледаш от слънчевата страна на живота и активно да прилагаш оптимизма си!

Обещай си
~ да мислиш само най-доброто, да работиш само за най-доброто и да очакваш само най-доброто!

Обещай си
~ да се ентусиазираш от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи!

Обещай си
~ да забравяш грешките на миналото и да фокусираш вниманието си върху великите постижения на бъдещето!

Обещай си
~ да имаш винаги ведро изражение и да даряваш усмивка на всеки срещнат, независимо дали е познат или непознат!

Обещай си
~ да отделяш извънредно много време за самоусъвършенстване, така че да не ти остава време да критикуваш другите!

Обещай си
~ да си максимално силен, за да допуснеш мрачни мисли; твърде благороден, за да се гневиш; твърде уверен, за да се страхуваш и извънредно щастлив, за да позволиш присъствието на беди и проблеми!

Обещай си
~ да имаш високо мнение за себе си и да заявиш този факт пред света, но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!

Обещай си
~ да живееш с вярата, че целият свят е на твоя страна и те подкрепя при условие, че си верен на най-доброто в себе си!