Добре дошли приятели!!

8.12.10

Да обичаш наум

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.

Косите и са в шепите му, виж! -
по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)

Обгръща те със нейния парфюм. -
Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...

Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...

Васка Мадарова

Давид Овадия

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.

Дамянов-Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

НЯКЪДЕ ТАМ

КОГАТО УМОРЕН ЗАСПИШ НА ДРУГО РАМО,
ЩАСТЛИВ ИЛИ НЕЩАСТЕН МОЖЕ БИ,
ЩЕ ИДВАМ АЗ ПРИ ТЕБ,ЗА ДА ТИ КАЗВАМ САМО ,
КАК ОЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ,КАК БОЛИ........

ЩЕ ТЕ СЪБУДЯ .ТИ ЩЕ МЕ ПОТЪРСИШ В МРАКА,
НО ТАМ ,ДО ТЕБ,ЩЕ БЪДЕ ДРУГАТА ЖЕНА
ВЪВ СТАЯТА ЩЕ БЪДЕ ПУСТО,ТИХО.......
СЯКАШ ЩЕ ТЕ ВЛУДЯВА ТАЗИ ТИШИНА

ЦИГАРА ЩЕ ЗАПАЛИШ,ДА ПРОГОНИШ
НЕКАНЕНАТА ГОСТЕНКА В НОЩТА.
ЩЕ ВИЕ ВЯТЪР В ЦЪФНАЛИТЕ КЛОНИ.
ЩЕ ВЕЕ ХЛАД ОТ ТВОЯТА ДУША.

НА СУТРИНТА ЩОМ СЛЪНЦЕТО ИЗГРЕЕ
НАПРЪСТИ ТИХО ЩЕ СИ ИДА АЗ.
И ПАК ЩЕ СЕ СЪБУДИШ ТИ ДО НЕЯ
И ПАК ЩЕ ТЕ ОБСЕБИ МОЙТА ВЛАСТ.

КОГАТО УМОРЕН ЗАСПИШ НА ЧУЖДО РАМО,
НА СЪН КОГАТО МЕ ЦЕЛУВАШ ТИ,
ПРИ ТЕБЕ ЩЕ СЪМ АЗ ЗА ДА ТИ КАЖА САМО
ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ ....И БОЛИ

НЕПОКОРНА

И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ НЕПОКОРНА ,
ДОРИ КОГАТО СВЕЛА САМ ГЛАВА
ЕДИН ПЪТ МОЛЯ ,НИКОГА ПОВТОРНО,
ЩОМ МРАЗЯ НЕ ПРОЩАВАМ СЛЕД ТОВА
И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ УЯЗВИМА
СЪС СЛАБОСТИТЕ ЖЕНСКИ С ВЕЧЕН СТРАХ
ЩОМ В ДУМИТЕ КЪМ МЕНЕ ПОДЛОСТ ИМА
НАЙ -ИСКРЕНИТЕ ЧУВСТВА СТАВАТ ПРАХ...
И АЗ САМ КАТО ВСИЧКИ ИЗЖИВЯЛА
ГОРЕЩА БЛИЗОСТ ОТ СЪНУВАН ГРЯХ...
ПРЕВРЪЩАЛА СЪМ В ПРОЛЕТ ЗИМА БЯЛА
КОГАТО МЕ НАСТИГНЕ ИСКРЕН СМЯХ...
НО ТИ..НЕ МЕ СРАВНЯВАЙ С ДРУГИТЕ..
ЗА ТЕБ СЪМ БУРЕНОСЕН ОБЛАК В ЯСЕН ДЕН..
ТЕБ...ВОЛНИЯ ЩАСЛИВЕЦ АЗ ОБСЕБИХ
ОТ ПОБЕДИТЕЛ СТАНА ПОБЕДЕН.

РАЗМИСЪЛ ЗА...

Тихо стъпвам по новите пътища
и опипвам настилката с крак,
все едно, че съм в тайнствени сънища
и не знам от какво ме е страх.

Не понасям пътеките гладки.
Слепешката по тях се върви.
Липсват там - изненади, загадки,
провокации липсват дори...

Но пътеките с тайнства обичам
и внимавам за камък и ров.
Бавно стъпвам, не мога да тичам
като дивеч в житейския лов...

И дулата от хорски езици
аз усещам прицелени в мен...
Щом изплъзна се - горд като рицар
отпразнувам деня победен.

Вместо с мелници - с пътища споря,
обявявам им личен дуел.
В люта битка за милост не моля,
че победа е моята цел.

И така се изнизва животът.
Нови пътища все побеждавам.
В неизвестното търся кивота
и така света опознавам...

              Валентин Йорданов

Научи ме

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса,
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло,
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила смехът да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана,
просто искам за мен да мечтаеш..

На този свят

На този свят,щом вземаш,трябва да дадеш.
Неравновесия , живота не понася.
И ако присвояваш,значи ,че крадеш;
За всички дейности ,в живота се отнася!

За любовта,с любов,ти трябва да платиш.
Сърцето днеска ,само, със сърце се плаща.
Аз знам,че няма,трайно чувство на кредит,
И всяка сметка тука ,трябва да се плаща…

И ако, без остатък ти, дълга си не платиш;
Ще се намери друг , със радост,да го вземе.
Валенциите празни как ще задържиш…
Те търсят свойте орбити , да ги приемат.

Ти обич търсиш ли ще плащаш със любов
И чувството ти нежно, ще е споделено.
Ще има ехо само, ако има зов.
Вселената велика , тъй е устроена…

Преди да вземеш, приготви се да дадеш!
За всички хора , този принцип се отнася!
И ако само вземаш ,значи че крадеш!
А хората и днес,крадците не понасят

Христо Славов

НАУЧИ СЕ...

Научи се да продължаваш напред !..
След всяка болка, разочарование и предателство -
научи се да продължаваш напред!
Когато те повалят, унижават и изоставят -
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко,
когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!
Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне,
но ДНЕС все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се... И се научи да продължаваш напред!

Правилата на живота

Давайте на хората повече отколкото те искат и го правете от чисто сърце.


Научете Вашето любимо стихотворение.


Не вярвайте на всичко, което сте чули, не изразходвайте всичко, което имате, не спете докато не се почувствате уморени.


Яжте повече ориз.


Обичам теВинаги, когато изговаряте “Обичам те” , имайте точно това предвид.


Винаги, когато казвате “Извинявай”, гледайте човека в очите.


Вярвайте в любовта от пръв поглед.


Никога не игнорирайте сънищата си.


Обичайте от душа и страстно, дори и да Ви боли, защото това е единственият начин да изживеете живота си пълно.


Разрешавайте всичките спорове с чисти средства, без да оскърбявате.


Никога не съдете за хората по техните роднини.


Говорете бавно, но мислете бързо.


Ако Ви зададат въпрос, на който не искате да отговорите, усмихнете се и попитайте: “Защо Ви е нужно да знаете това?”


Помнете, че и най-силната любов и най-големите достижения се съпътстват и с най-голям риск.


Позвънете на майка си. Ако не можете, поне помислете за нея.


Казвайте “Наздраве” винаги когато някой киха.


Ако сте загубили, извлечете си поука.


СамотаПрекарвайте известно време в самота.


Приемайте промените, но не изменяйте на ценностите си.


Помнете, че понякога мълчанието е най-добрия отговор.


Четете повече книги и гледайте по-малко телевизия.


Водете добър и честен живот. Когато остареете и започнете да си спомняте миналото, ще можете да се насладите отново.


Вярвайте в Бога, но заключвайте по-добре колата си.


Добрата атмосфера в дома Ви е важна.


Правете всичко възможно, за да е домът Ви спокоен и хармоничен.


Ако сте се скарали с някого от близките си, опитайте да решавате с него само текущите проблеми.


Не дълбайте в миналото.


Четете между редовете.


Споделяйте знанията си. Това е път към безсмъртието.


ПриродаБъдете нежни към нашата Планета…


Бъдете естествени. Слушайте зова на природата.


Занимавайте се само със своите работи.


Не се доверявайте на партньора си, ако той/тя не си затваря очите когато се целува.


ПриродаПоне веднъж годишно посещавайте място, където не сте били никога.


Ако печелите много пари, давайте за благотворителност. Това е най-голямата награда, която може да Ви предостави съдбата.


БлаготворителностПомнете, че понякога и неуспехът е от полза.


Запомнете хубаво всички правила, за да знаете как да ги нарушавате най-добре.


Помнете, че най-добрите отношения са тези, при които любовта ви един към друг е по-важна от необходимостта да сте заедно.


Съдете за висотата на своя успех по това, от което се е наложило да се лишите, за да го достигнете.


Отнасяйте се към Любовта и нейните плодове с най-пълна решителност, но без да очаквате твърде много в замяна.


Помнете 3 правила:
Уважавайте себе си.
Отнасяйте се към всички с уважение.
Бъдете отговорни за всичките си постъпки.
УсмивкаНе позволявайте малък спор да стане причина за прекратяване на приятелството.
Винаги, когато сгрешите, направете всичко възможно да поправите грешката.
Да остареем заедноУсмихвайте се, когато говорите по телефон, разговарящият насреща ще го усети.
Оженете се за човек, който обича и да побъбри, защото като остареете ще разберете, че умението да побъбриш ще бъде най-цененото качество, което ще намирате у хората. 

Един специален случай



Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.“ Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
„Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.“
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко.
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден….“ или „Някой ден….“ вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си.
–~~~~~~~~~~~~–


Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има – едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя „тия дни“.
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша „тия дни „.
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.
Фактът, че си получил това послание, означава, че има някой, който ти желае доброто.
Ти също имаш много скъпи хора.
Ако си обаче много зает, и не можеш да отделиш няколко минути за да се замислиш за това послание, а си кажеш: „Някой ден….“, най-вероятно никога няма да го направиш.
Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на един човек и само 30 секунди, за да го разрушиш.
Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, за да го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот, за да го забравиш
                                               

Любовта на инвалида



И какво от това, че не мога да ходя?
И какво, че съм грозен и глух или сляп?
Ех, сърцето ранимо аз имам от Бога.
Инвалидни души тровят честния свят.


И сълза от очите си често отронвам.
Всяко чуждо страдание в мене гори.
Колко мъка на хората даде, Природо!
Бих желал да те мразя. Не мога, уви.


Аз обичам, изгарям и страстно желая.
Като струна изопната стене плътта.
Ще се спре ли пред мен някой кротко? Не зная.
Ще му дам своя огън, и блян, и мечта.


Ще отворя пред него вратата вълшебна.
Чуден свят със звезди ще открия пред нас.
Нежни думи със обич и плам ще прошепна.
Ще се слеем с вселената. Ще пеем на глас.


И какво от това, че ни смятат за луди?
И какво като нямам ръце и крака?
Колко малко е нужно човек да се влюби-
две мечти, две сърца, благосклонна съдба.

НЕ КАЗВАЙ СБОГОМ

До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.


Започна да разказваш... като в унес
за някаква история с тъга,
и без да ща - заслушах се да чуя,
каквото бе изпитал досега.


Но странно - сякаш твоето момиче
почувствах, че приличаше на мен.
И думите, които то изричаше,
изрекла бях - в един отминал ден!


Поспри! Това е моята история!
Ти взел си я от моята душа!
Сменил си само датите и хората,
но ми е толкоз близка същността!


Разбрах, че искаш силно да се върне...
не другата, избягала в нощта.
Очакваше от мен да се завърна,
на спомена да върна любовта.


Разбрах, че се обичаме и знаехме,
преди да се погледнем може би
От прошката и двама се нуждаехме -
от тиха близост в нашите съдби

Не ме успокоявай...

Не ме успокоявай... Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.

ВЪПРЕКИ ТОВА

Понякога  хората са неразумни,
Нелогични и егоцентрични -
Въпреки това им  прощавай!

Ако си добър, хората могат
Да те обвинят в егоизъм и  скрити помисли -
Въпреки това, бъди добър!

Ако успяваш в  живота, ще спечелиш
И лъжливи приятели, и истински врагове -
Въпреки  това, успявай!

Ако си честен и открит,
Ще бъдеш лъган от  другите -
Въпреки това, бъди честен!

Това, което си градил с  години,
Може да рухне за една нощ -
Въпреки това, гради!

Ако  намериш покой и щастие,
Ще се страхуваш да не ги загубиш -
Въпреки  това, бъди щастлив!

Доброто, което правиш днес,
Ще бъде  забравено утре -
Въпреки това, прави добро!
   Майка Тереза

аз не съм умряла...

Не стой на гроба ми и не плачи,
аз не съм там....аз не спя.
Аз съм хилядите ветрове които веят...
Аз съм диамантените отблясъци на снега...
Аз съм слънчевите лъчи върху зрелите зърна...
Аз съм нежният есенен дъжд
когато се събуждаш в утринната тишина.
Аз съм зашеметяващия полет
на птиците дето летят в кръг...
Аз съм меката звезда дето блести нощем.
Не стой на гроба ми и не плачи-
аз не съм там...аз не съм умряла...