къде си ?

Във тази чудна бяла нощ - къде си ?
И тази нощ ли ме остави сам?
Годината на теб какво донесе ?
На мен ли ? - подарък най- голям !
Една торба със мъка пак остави
годината под моята елха
.От мъката аз песен ще направя,
от сълзите - на римите смеха.
Но песните ми няма да са тъжни,
до хората ще стигнат без скръбта.
Поетите - те винаги са длъжни
да не показват сълзи пред света .
Самички свойте сълзи да изпият дори
в Новогодишния си тост ,
и с Хамлетовска мъдрост да разкрият
на бъдното всевечния въпрос.
Да бъдем ли ?
Защо пък да не бъдем?
Та в бъдното на нашите очи макар
светът понявка да ни пъди
и глътнатия залък да горчи,
годините ще спират като гости ,
а ние ще оставаме след тях.
Защото се обичаме по- просто
и всяка скръб обръщаме на смях!