МРАК

Подгонена от уличната лампа,
приятелка на тъмните неща,
една илюзия за сън придрямва
върху палуващите сенки на нощта.

Протритата ù шапка пораздърпва
дъха на къдравото малко псе,
но колко лесно днес се плаши болка,
избягала от дом и от сърце.

Добре дошла, Среднощна!
Ела, на скута ми седни!
Не казвай, че си уморена, снощна!
Не си отивай! Остани...

А корените на отсрещното - до вкаменелост
притискат в  облак керемидени платна.
Неясни отражения на лунна милост...
и мрак, приспал лицата на деня!

Безсъннице, до изгрева прегръщай жадно
сълзите в моите мечти -
сами и смели, смели и сами... да бъдем
сред своите - по-чужди от преди.