измислена реалност,
векът на Интернет,
фалшива виртуалност.
Седят жени, мъже,
със погледи безумни
пред нови богове -
свръхмощни пентиуми.
Със погледа си вперен,
с клавиатура в скута,
вместо с приятел верен,
с безмълвния компютър.
В хорото пак се хващат,
танцуват и по двойки -
по кабел си препращат
последни ем-пе-тройки.
Вместо целувка в мрака
и пролетно цветенце,
тя тръпнещо очаква
кльомба, скоба и тиренце.
А той вместо на бира
със старите другари
във чата дава фира,
дано не се опари...
С прииждащите зомби
воюват пък децата
и с нов заряд от бомби
потеглят към звездата.
Но кабелът пропуква
и връзката отмята
и нещо ти изкуква,
че пак си на земята.
А богът ти от трона
те гледа пак безмълвно.
Натискаш му бутона
и в стаята е тъмно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар