Пред тебе майко, днес аз коленича,
за прошка да помоля искам аз.
Да кажа колко, много те обичам,
"Прости ми"- да изкажа на глас.
Да ми простиш, за хилядите грешки,
за побелелите от ядове коси.
Безгрешни няма, знаеш и човешко е,
от младостта неволно се греши.
Да ми простиш, за нощите безсънни,
за мислите, какво ли правя вън?
За страховете, тъмни и бездънни,
прогонващи спокойният ти сън.
Да ми простиш, за всяка твоя бръчка,
за набразденото от грижите чело.
За нервите, белите, все бях пръчка,
препречена във твойто колело.
Прости ми, за сълзите на раздяла,
да можех, бих ги взела до една.
Знам от раздели, че така си остаряла,
все плачеше на входната врата.
Прости ми, майко, много те обичам,
днес прегръщам те със много плам.
Където и да съм, при теб пак тичам,
защото ти си моят свещен храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар