На Нея

Да, влез! Но остави косата!
Там до вратата, в ъгъла я остави.
Ще те посрещна, както се полага
на късен пътник в нашите земи.

Ела, седни, така, да се почерпим.
Ще ти налея чаша с вино от мускат.
Преди да тръгнем, нека си побъбрим,
сестра бъди ми, аз да съм твой брат.

Да споделя със някой близък исках
какво тежи на моята душа,
а тебе чувствам толкоз много близка,
със теб във вино мъката ще утеша.

Нали душата ми, за теб имане,
ще носиш чак до долната земя,
та нека два пъти по-лека стане,
щом с тебе болката си споделя.

Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.
Живях с любов и търсех любовта.
Живот изпълнен със мечти и болка,
а исках само малко топлинка.

А исках някой, вечер у дома ми,
след тежък ден във този бурен век
да ме прегърне с думата "Любими",
ех, колко ли му трябва на човек.

Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,
но истинско било ли е, кажи,
щом можеше таз дума после лесно
с обидни, тежки думи да я замени?

Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,
със истинско желание и страст.
Тя топлината идва не по Келвин,
ни Фаренхайт, а с честност между нас.

Ела, вземи ме в прегръдката си кална!
Ще бъда само твой и верен и след гроб.
Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?
Нима и теб те плаши моята любов?

Хей! Къде? Забрави си косата!
Жена...