Приятелю

В леглото до теб
неспокойно седя.
Под погледа питащ
отвръщам глава.
Аз отговор зная
на твоя въпрос,
а той е тъй ясен,
толкова прост -
сестрите дочух
пред твойта врата,
удар със нож
бяха тия слова
"Ще живее до утре"
каза една,
а друга отрече -
"Тази вечер... едва".
И болка и мъка
проникват във мен.
Помниш ли старче?
Аз бях твоят фен.
Недей си отива,
приятелю мой!
Ти винаги бил си
и оставаш герой.
Бори се със нея!
Вдигни си главата!
Недей се оставя!
Вземи и косата!
Не ще те надвие
проклетата смърт.
Бъди ти по-храбър!
Бъди ти по-твърд!
Спомни си за дните,
когато растяхме!
Спомни си мечтите
с които горяхме!
Спомни си целувките
сладки във мрака!
Спомни си за тия,
които те чакат!
Любимата твоя
отвън - в коридора
за тебе се моли -
чудо да стори
Ти длъжен си, куче,
сега да живееш!
Недей толкоз леко
живот да пилееш!
Да можех аз пътя
твой да поема,
но тая мръсница
не пита, а взема.
Бори се ти, друже!
Бори се за бога!
Това вместо тебе
да сторя не мога.