ПРИЯТЕЛКО МОЯ

Приятелко моя ела, помогни,
кажи ми какво да направя?
Не мога да дишам, душата боли,
сърцето от болка догаря.

Аз дадох му обич, дарих му света,
той всичко свято предаде.
От мен остана бледа сянка сега,
до колко аз мога да страдам?

Кажи ми приятелко, аз ли греша?
Ела и с любов прегърни ме.
Кажи ми защо се съсипвам така?
Раните ти превържи ми.

Във нужда аз зная, си винаги с мен,
съветваш ме, галиш душата.
На тебе разчитам за всеки проблем,
помагаш, не искаш отплата.

Сега аз съм тъжна, ти също тъжиш,
ти страдаш със мен денонощно.
Потънала в мисли не можеш да спиш,
премисляйки как да помогнеш

Прости ми приятелко, целувам ръка,
ръката която подаваш,
защото на нея разчитам в мига,
когато почти се удавям.

Ще плача приятелко, в труден момент,
пак сгушена, на твоето рамо
и пак ще те чакам да дойдеш при мен,
ти знаеш, че теб имам само.