По темата и аз съм писал - неведнъж.
И аз съм падал. А и аз съм ставал.
Да, стисках зъби. Правих са на мъж.
И може би не всичко осъзнавах.

Допусках грешки - не една и две.
Препъвах се, потънал във заблуди.
И удрях лакти, наранявах колене -
надявайки се може би на чудо.

И чувствах се виновен - и смъртта
аз неведнъж отчаян призовавах.
Ала разбирах - извисява се плътта.
И с грешките се учех да прощавам.

Пак падам. Пак, отново ме боли.
Но оценявам вече що е щастие.
Променям се все пак и аз, нали?
И зная - това е моето израстване.

Да, грешен съм - не ще се отрека.
Но уча се от всичките си грешки.
Ала за помощ аз протягам ти ръка -
научен - от уроците човешки.