Мартини бяло в чашата на мрака.
Върти се в кръг маслинката -Луна.
Отпиваш бавно.Знам ,че ме очакваш
ти, моя стара, влюбена тъга.
На срещи с теб отдавна аз не ходя,
защото твърде много ми горчиш.
Но ти ме търсиш. В нощите ми бродиш
и нежни думички в ухото ми шептиш.
Разтапяш съпротивата ми плаха.
Макар да знам, че ще ме заболи,
пред тебе всички бариери махнах.
Ела,тъга!Ела ме прегърни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар