Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
14.11.10
"Ако си сам"
Ако няма кой да те обича,
ако няма с кой да споделиш,
ако те боли и скиташ,
при мене можеш да се върнеш ти!
Ако няма кой да те погали
и раните със теб да сподели,
ако чувстваш се отчаян и самотен,
при мене можеш да се върнеш ти!
Ако няма кой да те целуне,
прегръдка нежна да ти подари,
ако чувстваш, че ти е студено,
при мене можеш да се върнеш ти!
Аз съм тази дето те обича
и раните със теб ще споделя,
самотата тежка ще изпия,
ще те целуна и прегръдка ще ти подаря!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар