Добър ден, Господин Интерес,
добре дошъл, заповядай, седни.
Може би благосклонен си днес
да поговорим пред чашка кафе.
Всемогъща е твоята власт --
управляваш света векове,
а той оглупял, изгубил е свяст
и сделки за тебе плете.
Любов, дълг и съвест,
достойнство и чест си ограбил,
Сиятелство ти.
в нозете ти кротко лежи като пес
приятелство най-чисто на вид.
И роби си имаш, Властелино могъщ,
безропотни, услужливи, добри --
хитростта, подлостта, низостта --
вездесъщ, недокоснат до днес си стоиш.
О, не, не ставай, Господин Интерес,
не ми се сърди, остани.
Бива ли моля властелин като теб
да проявява дребни сръдни.
Кафето е скъпо, но все пак седни;
захар няма, а без нея горчи,
но най-страшно е да изгубиш властта си, нали -
- животът без власт е стипчив.
За миг представи си , Господин Интерес,
че се пропука твоята власт,
тук-там дупки прозейнат и в тях
се промъкнат доблестта, честността;
Милосърдието полека повдигне глава,
огледа се плахо и тръгне дори -
- възможно ли е да му подадат ръка,
Господин Интерес, как мислиш ти?
Какво ще се случи, Господин Интерес?
Ти се усмихваш нали. знаеш,
че Всемогъщ властелин като теб остава вечно кумир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар