Добър вечер, госпожо Съдба,много бързо дойде, не очаквах,
вчера писах до бога молба,
във която от теб се оплаквах.
Поседни, не ми стой на крака,
ще ти сипя от мойта горчилка –
колко много за теб се старах -
да ме имаш за своя любимка.
Вече знам да летя без крила,
без крака се катеря високо,
но поредната тежка врата
пак размаза ми пръста жестоко.
Мислиш как без пощада – ни грам -
чак пред бог наклеветих те аз,
невъзпитана, лоша, без срам,
но не искам пари, нито власт.
Може би във момента греша,
може би те от други ревнувам,
но прости ми и тази вина,
аз отдавна мечти не сънувам.
Аз отдавна научих, че ти
няма начин да бъдеш сменена,
но те моля – поне ми спести
тежестта, че не вярваш във мене.
Валя Василева
Няма коментари:
Публикуване на коментар