Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
9.11.10
Aз не мога....
Aз не мога да бъда измислена,
аз не мога да бъда човек
и боли ме понякога искайки
да живея, да бъда до теб,
но съм толкова, толкова
призрачна
имам само очи и душа,
помогни ми
запалил си огъня,
позволи ми сега да горя
и когато изчезна във тъмното
и когато докрай изгоря,
ти вземи от лъчите на слънцето,
съживи моя свят в пепелта,
за да бъда, да бъда пак феникс
и да мога до теб да летя
разбери, разбери ме
сега
аз съм мъртва,
аз нямам крила..
имам нужда от много любов
нечовешка, до край нелогична
имам нужда от много любов..
не , не искам да бъда различна,
този страх носи смърт и тъга
този страх, този страх ме разсича,
аз не мога да бъда сама
имам нужда да бъда обичана!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар