Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
10.11.10
Когато
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!
Недялко Йорданов
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар