Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
10.11.10
ЗОВ
Щом сутрин зора зазори се
от сън щом отвориш очи
на светлия ден усмихни се
и с мисъл повикай ме ти!
Дори да съм много далеко,
ще чуя аз твоята молба.
Ще литне душата ми леко,
при тебе за миг ще е тя!
С птичите песни ще пее,
с лекия бриз ще шепти ,
с топли лъчи ще те сгрее,
от моята любов ще искри!
Искрите ще бъдат горещи,
тъй както гореща е тя,
душата готова за срещa,
щом ти я зовеш с мисълта!
Евгения Георгиева
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар