Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
9.11.10
Попита ме...
Попита ме и аз ти отговарям-
сърцето ми разбито е сега.
Ще имаш ли достатъчно търпение
да събереш парченцата в дланта?
Една ръка протегната към тебе-
вземи я в своята ръка.
Обичай ме и не мисли за другите-
в душата им живее завистта.
,,Любовно щастие " не съществува-
любов и мъка заедно вървят в света.
И въпреки това обичам-
това е лудост,но и истина една.
И сменят се сезоните в душата ми-
след дълга и студена зима идва пролетта.
Ти с топлия си поглед съживи ме,
и нека да забравим за скръбтта!
Към миналото ти не се обръщай.
Към бъдещето гледай с вдигната глава.
Какво от туй,че бил си нараняван някога,
с отровните стрели на любовта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар