Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
9.11.10
Ще си намеря място....
Аз няма да си ида и да искаш...
Ще остана да те гледам отдалеч.
Защото само туй си имам -
любов забулена във скреж.
Защото само твоите очи са радост,
защото ти си мойта светлина...
Не страдам за изгубената младост,
аз зная - ти си любовта.
Не ме отблъсквай - няма смисъл.
Не ще ме виждаш, но ще бъда тук.
Ще бдя над твоя сън и над мечтите.
За мен единствен си и няма друг.
Ще влизам в мислите ти късно вечер,
ще галя нежно твоето лице...
Не ще усетиш ти, но там ще бъда...
Ще си намеря място в твоето сърце.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар