Мисълта си, с която заспивам,
песента, от която се раждам,
радостта си, която откривам,
лудостта, във която се вграждам.
Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.
Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.
Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.
автор-неизвестен
Няма коментари:
Публикуване на коментар