Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
14.11.10
В съня ти
На пръсти идвам тихомълком във съня ти
и с крехки форми, в миг на шепота разбулен,
целувам с устните си топли мисълта ти,
докато ти, с отворени очи, сънуваш буден...
Ръка в ръка се сплита в пориви и лумва
с назряла дъхавост на диви теменуги,
а пред очите ми от обичност се съмва,
израстват сенките ни и се сливат с други.
Танцуват пръсти - до живот неуморими -
по многоцветните клавиши на нощта,
а всички ласки са непреброими
и с капки ноти навлажняват утринта.
Върху слуха се стичат, парят като лава!
Аз късам с устни прегоряла тишина.
С разкрити чувства, любовта ни обладава,
като съзвучност на акорди в песента.
( Гласът ми в твоя като обич се разлива...)
Йоанна Василева
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар