ЖИВОТЕ...

Животът ни, е срещи и раздели!

Все мъки и страдания, до гроб!

Кукли сме, с ключета навъртени,

живеем с вярата, че има, Бог.



Че той, определил ни е съдбата

някому дал, от други много взел!

Очите свеждаме, плащаме цената,

но, всяка пружина, има си предел!



Предел, да любим, живеем, мразим,

предел да дишаме,дори и да творим!

Как ми кажи, въобще да се опазим,

щом казват "Господ, е непобедим"!



Защо да плащат, греховете чужди,

за нашите грешки, нашите деца!

И болките, въобще кому са нужни,

защо в гърдите, поставил е сърца?



Той всичко може, ние вече знаем,

прилича ми, на странен монопол!

Все пешките, във таз игра играем,

ходове правим, под нечии контрол!



Един е Той... а ние сме мнозина,

но сме безсилни, в жестоката игра!

Ако не искаш да играеш - гилотина!

Той, сам написва, свойте правила!



Той дава рая и... изпраща в ада,

ключетата върти, играе със замах!

Един окрилява, а пък друг пропада,

но си мълчим, защото ни е страх!



Живот...на ход...когато той поиска

и в църквите, му свеждаме глава!

за милост молим, на колене, ниско

и псуваме... проклетата съдба!



Живот ли е? Игра със марионетки!

Светът е сцена! Човекът е артист!

От горе дърпат и не правят сметка,

дали нещастен си или щастлив!



автор: fenix