Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
14.11.10
Всичко е любов
От тебе искам всичко да получа –
и живите, и сухите цветя,
красивата съдба на вярно куче,
и първата слана на есента...
Каквото не получа, ще открадна
и няма да се кая след това.
Уверен в любовта ти безпощадна,
ще пощадиш ти моята глава,
докато сам открия, че те има
и бъде вече късно за цветя –
ще шепна безутешно твойто име
и ще умирам с него на уста.
Ако тогава, във нощта безлунна,
отрониш от очите – езера
сълза за мен...
сълзата ще целуна
и няма да допусна да умра!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар