Ден след ден пишем живота си,
като в божествена книга-игра...
Ден след ден играем си ролите
в новото шоу на живота - Съдба...
Ден след ден повтаряме реплики
от сценария - детството до старостта
Ден след ден внимаваме в камерата
да не сбъркаме в нашата игра...
Ден след ден, дубъл след дубъл...
разиграваме кадрите, сцените пак...
Ден след ден, за да чуем овациите
на съдбата финалния, последен знак...
Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
17.1.11
Игри на Съдбата
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар