Поезията е огърлица от думи и мълчания. Поезията е гейзер с индивидуална температура. Поезията е пътуване към свободата. Поезията се строи като къща - тухла по тухла. Поезията се задавя от една излишна дума. Поезията се ражда по естествен начин.
21.11.10
Липсваш ми!
Аз мислех си,че те забравям
и няма да те чувствам пак,
но явно само си се заблуждавам,
щом пак пробожда ме любовния пожар.
И мислех си,че те преболедувах,
че на някъде ще продължа без теб,
но сърцето ми за обич стене
и дните ми прегръщаш в своя плен.
Надявах се,че не ще да те желая,
че няма де те искам аз,
но всяка нощ се убеждавам
как в сънищата си бленувам чак.
И опитвах се да те преодолея,
да не мисля аз за теб,
от днес далеч от тебе да се смея,
ала болката в душата ми не спря.
Къде да търся обич свята,
ти мой ли беше или не,
тъгата в мен така позната
на теб дължа!Изгаряш ме!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар